RSS емисия за briz15.com
понеделник, 21 април 2014

Валути

Фиксинг за 21.04.2014
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.4116
GBPGBP12.3727
CHFCHF11.6064

Анкета

Коя политическа сила ще спечели най-много мандати на евроизборите?

Резултати

Loading ... Loading ...

В категория Интервю

Параскева Джукелова: Митрополит Николай никога не е срещал жена, която иска да забременее, а не може

Параскева, скоро ще те видим в новия телевизионен сериал по bTV „Къде е Маги?“. Какъв ще бъде твоят образ?

- Героинята ми на пръв поглед е доста силна, устремена и властна жена, която не търпи възражения. Ще играя съпруга на Атанас Сребрев, ще бъдем Катерина и Бранко Андонови. Имаме си син и дъщеря и съответно сблъсъци с тях както във всяко семейство. Този сериал ще бъде семейна драма с криминални елементи, но няма да има ясно разграничени добри или лоши персонажи. Всеки ще носи последствия за постъпките си. Така е и в живота – няма добри или лоши – просто някои вършат не толкова добри неща.

- Приличате ли си с твоята героиня?

- В реалния живот не съм амбициозна бизнес дама, нито властна и толкова подредена. Разминаваме се доста с нея.Тя е всичко, което аз не съм и обратното. По принцип съм хаотичен човек и се възхищавам на жени, които успяват да си поставят високи цели и да ги постигат дори с цената на нарушаването на взаимоотношенията с някого. Харесвам си героинята и се забавлявам, играейки я.Жалко е само, че почти не се усмихвам в „Къде е Маги?“, но пък компенсираме с друго. Харесва ми, че като облека костюма и ми направят нейната прическа и грим, се държа като съвсем различен човек. За мен е по-любопитно да играя човек, който не е като мен. Обичам да влизам в роли, които в живота не бих си позволила заради темперамент или морал.

- Забавлявате ли се по време на снимките?

- Забавно е, но и доста натоварено. Продуцентите имат амбицията да произвеждат сериите бързо.За тази цел работим паралелно с два отделни екипа. Тоест в един и същи ден има екип, който заснема едни сцени, и друг, който работи по други кадри. Често на актьорите ни се случва да снимаме няколко часа с едните и веднага да прескочим към другия екип. При мен това налага промени на дрехи, грим и прическа, защото снимаме сцени от различни дни. Това ми коства часове висене на гримьорския стол.

- В цялото това прескачане стават ли гафове?

- Нормално е някой да си забрави текста, все пак сме живи хора и това са много и различни сцени. Важното е да си помагаме, особено на по-малките. Момчето и момичето, които играят мои деца, са още ученици и нямат опит.Тепърва навлизат в нашата професия и е нормално да имат притеснения и понякога да не са съвсем точни в състоянието, което трябва да изиграят.

- Разкажи нещо любопитно от кастинга.

- Интересното е, че на кастинга се явих за ролята на Вяра, която в момента се изпълнява от София Кузева, и за ролята на Катерина. Когато прочетох характеристиката на героите, усетих, че Катерина е по-голямо предизвикателство за мен. Вяра е по-мек характер, а аз исках да играя кучка
Радвам се, че спечелих ролята, която си харесах от самото начало.

- Сега си в почивка от Народния театър, но когато започне театралният сезон, как ще съчетаеш ангажиментите си?

- Все още сме напълно съсредоточени в сериала, но през септември графикът ще стане по-натоварен. Програмата за снимките ще се нагоди с тази за представленията, но и да бъде удобна за всички. Поели сме ангажимент към сериала и е нормално отново мислите ни да бъдат там. Непрекъснато си мисля какво се е случило до момента на снимките и какво трябва да бъде занапред. Обмислям варианти как да лансирам героинята си, така че да не бъде неадекватна в някои моменти.

- Завършила си в първия клас на Стефан Данаилов. На какво те научи той?

- Стефан Данаилов има усет към актьорите и особено към киноактьорите. Първото, което ме впечатли в него, беше способността му да върши много неща едновременно. Умее да си организира времето и да се справя с ангажиментите си. Той държеше да ни научи да бъдем екипни играчи, защото театърът и киното се правят от много хора. Той е много харизматичен и сме взели много от него.

- Някога занимавала ли си се с нещо различно от актьорство?

- Никога не ми се е налагало. След като завърших, ме взеха в Народния театър, отделно се снимах във филми.Имаше период, в който бях водеща на телевизионно предаване. Също така имах шанса да се снимам и в чужди продукции.

- Във филма „Икона“ си партнираш с Патрик Суейзи. Какви впечатления остави в теб?

- Той е страхотен професионалист и страшно добронамерен. Правеше всичко възможно, за да се получи сцената и да изглеждаме като семейна двойка, която се кара. Наша дъщеря играеше детето на Асен Блатечки. Тя беше мъничка и не разбираше какво става и Патрик се опита по всякакъв начин да я накара да го припознае като баща
Малката не разбираше какво  говори на английски и той се опитваше да  каже нещо на български. В крайна сметка детето се държеше сърдито от цялата тази ситуация, а точно това беше нужно за сцената и нещата се получиха.

- Образът на майка май те преследва.

- Нормално е, когато достигнеш до определена възраст, да започнеш да играеш майка.Преди това влизаш в ролите на младо момиче. Влизам в ролята на майка много преди самата аз да стана такава. Някой ден ще ми се наложи и да играя баба. За мен е по-важна ролята, която ми предлагат, а не парите. Ако е кротка женица, която слуша мъжа си, няма да ми бъде интересна.Дано някой път не ми дадат роля на майка, чийто син е по-възрастен от нея в реалния живот. В световното кино има такъв пример с Анджелина Джоли, която игра майка на Колин Фарел.

- Има ли разлика в работата с чужденци и българи?

- Разликата е в условията, които предлагат чуждите продукции. Пред тях не стои въпросът къде да те настанят, ще имаш ли каравана, кога ще те вземат за снимки и с какво. Елементарните условия, които трябва да бъдат изпълнени към актьора, се спазват. Обикновено у нас киното се прави повече с мускули, отколкото с пари. В българските филми и сериали имаме възможност да пресъздадем много по-интересни образи, защото в чуждите продукции ни канят за малки епизодични роли. В България получаваме удоволствие от актьорската си изява с по-голяма роля.

- Получавала ли си изкушаващи предложения за постоянна работа в чужбина?

- Имаше момент, в който за малко да вляза в италианската киносистема, но тогава ми беше нужно разрешително за работа. Все още нямахме възможност да се придвижваме бързо и лесно в Европейския съюз и ентусиазмът ми беше пресечен. Никога не съм искала целенасочено да отида някъде и да започна да си търся работа като актриса. Смятала съм, че ако ми се случи, то ще произтече от срещата ми с режисьори и продуценти, които са ме видели на наша територия.

- Налагало ли ти се е да се промениш физически заради роля?

- Не са го изисквали от мен, но по свое желание съм се променяла. Дори мисля, че е добре да се прави, когато трябва да изобразиш някой радикален персонаж. Скоро ще излеле по екраните филмът „Джулай“. В него героинята ми е жена, която е изгубила смисъла на живота. Тя е цинична, пие много. За тази роля държах да се променя външно, защото като блондинка не се виждах в образа . Подстригах си косата и се боядисах по-тъмна. Външният вид на човек говори много за вътрешния му мир
За да стана Катерина Андонова в „Къде е Маги?“ също имам голяма промяна. Отказах се от артистичните рокли и свежите цветове и се доверих на строгите линии, които ми предложи стилистката ни. Това за мен е мъчение, защото тези вталени дрехи изискват постоянно да си в изправена позиция. Бих се замислила единствено ако ми се наложи да кача килограми, защото свалянето ми е трудно.

- И двамата с партньора ти в живота – режисьорът Виктор Божинов, сте във филмовия бизнес. Не е ли по-трудно да си организирате личното време така?

- По тази причина се разбираме много добре. Когато влезем в снимки или репетиции, всеки един от нас знае много добре какво означава това. Няма проява на ревност или упрек, когато някой закъснее заради ангажимент. Когато Виктор влезе в работен цикъл, потъва изцяло в него. Проявяваме разбиране относно работата си. Сега ни е малко трудно, защото се опитваме едновременно да съчетаваме ангажиментите си и бабите помагат за дъщеря ни.

- На колко години е тя?

- Вече е на 3 години и почти доброволно ме пуска на работа. По-рано ми казваше: „Няма смисъл да ходиш на работа.“ Сигурно не  се е искало да ме няма, но вече нямаме този проблем. Пуска ме с уговорката, че ще се прибера.

- Гледала ли те е в театъра или на екрана?

- В театъра не ме е гледала, защото не смея да я пусна на представленията, на които играя. Не са толкова детски и рискуваме да вдига шум в залата. Била е зад кулисите в театъра. Веднъж я вкараха зад сцената без мое разрешение и тя се провикна, естествено, и публиката я чу. Гледала е откъси от мои телевизионни появявания. Беше втрещена от епизоди в „Изпепеляване“. Уплаши се от Деян Донков, който ме беше притиснал, и го наричаше лошия чичко. Като цяло се радва, като ме види по телевизията.

- Изявява ли се като актриса от малка?

- Доста добре играе. Когато поиска нещо, автоматично изиграва хленчене и плач. Има такива наклонности, пее, съчинява си приказки. В момента е във фаза, в която строява плюшените играчки и разиграва диалози между тях, изнася представления. Не бих казала, че е готова актриса, според мен всички деца са артистични до момента, в който някой не им прекърши ентусиазма.

- Наскоро митрополит Николай се изказа против сурогатното майчинство и инвитрото. Ти като жена, която е забременяла инвитро, как ще коментираш думите му?

- Работата на духовниците е от време на време да се появяват и да порицават нещо в обществото. Вместо да бъдат обединители и да подтикват хората да станат по-добри, те се явяват с отрицание и анатеми непрекъснато.Този митрополит се изказва против сурогатното майчинство, но според мен не се е срещал с жена, която иска да забременееили ако се е срещал, не му е направила впечатление как се чувства. Това е голям шанс за много жени с медицински проблеми да си имат собствено детенце. Не  казвам, че сурогатното майчинство трябва да стане всеобща практика и всяка манекенка, която не иска да си развали фигурата, да си вземе жена под наем, за да  роди дете. Това е за хора, които имат реални проблеми. В крайна сметка нищо не зависи от него. Странно е, когато митрополити започнат да се изказват по тези въпроси. Раждането на детето ми е по-голямо чудо от просълзяването на икона на Богородица. Само мога да съм благодарна за развитието на медицината.

168chasa.bg